„Изпълнете се с положителни мисли, тогава целият свят ще процъфтява, обществото ще процъфтява, вашият град ще процъфтява, домът ви ще процъфтява.”
Шри Сатя Сай Баба

Когато пристигам в Путапарти – малко градче, разположено в югозападната част на индийския щат Андра Прадеш, първото ми усещане е, че тук хората са изпълнени с положителни мисли, защото градчето процъфтява независимо от жаркия климат. Обградено от безводни и каменисти хълмове, под палещите лъчи

на слънцето и температура през декемврийските дни около 35°С, това селище ме изумява със зеленината си. Всичко е толкова различно – усмихнатите хора, невероятната пъстрота на саритата*, ярко обагрените сгради с несравнима архитектура, екзотичните цветя и палми, дори ароматът на въздуха. Да, Индия е съвсем друг свят.
Малко са държавите с такава богата и разнообразна флора. Обширната й територия включва тропически и вечнозелени гори, савани, полупустини и пустини, разбира се и част от величествените Хималаи, обрамчени с кедри, ели и борове. В равнините й

виреят екзотични и ценни дървета.
Към дърветата индийците се отнасят с голямо уважение – дървото е сакрален символ на мъдрост и дълголетие, възпято е в народния епос и в манускриптите на хиндуизма. На особена почит са фикусите и предимно бенгалския фикус – банян (Ficus bengalensis) – коренните жители го наричат дърво на желанието и вярват, че то може да им даде храна, дрехи, украшения. В Путапарти обаче се срещат повече кокосови палми, мангови дървета, касия (Cassia). Много хора идват тук, за да зърнат прочутия Сай Баба* – южно индийски гуру и религиозен водач, описван

като чудотворец. Поклонници и последователи прииждат всекидневно в ашрама* да му отдадат почитта си. Местните са толерантни към всички вярвания, дори на портата към града има емблема със символите на по-популярните религии. Архитектурата прави силно впечатление. Комбинациите на несъчетаеми на пръв поглед цветове, оригиналните арки и колони, странни покриви и кули, всевъзможни украсни елементи замайват главата ми. Гопурамата* на храма дълго задържа погледа ми не само защото до сега не съм виждала подобно нещо, а и заради разхождащите се по нея маймуни. Едва по-късно ще

разбера, че тя е значително по-семпла от високите гопурами на Юга, отрупани с хиляди божества. По главната улица са разположени и повечето важни сгради – болницата, университетът, музеят, музикалният колеж, театралното училище, планетариумът, както и редица училища. Пред тях има добре поддържани градинки с гъсти тревни килими, цъфнали храсти и необикновени дървета и палми. Сред растенията разпознавам драконово дърво (Dracena), дифенбахия, кротон, кордилине и фикуси, които у нас се отглеждат като саксийни видове, но тук ме впечатляват с размерите си. В нашия век хората,

живеещи в различни континенти общуват с лекота. Всичко, което възниква в една държава бързо се усвоява и в други страни. Затова (а и заради колонизирането) не е изненада, че английските тревни килими и бордюри от растения се срещат из градините на Индия. Стелещите се и виещи се растения също могат да се видят често. Според поверията те носят материален просперитет на дома. Живите цветя се боготворят. Много разпространени са туртите (тагетеси) и жасмин. От тях се правят гирлянди и украси, които жените слагат в косите си. По празници и тържества с живи гирлянди се кичат статуите на

божествата в храмовете, залите, в които се приемат гости, вратите към домовете, както и транспортните средства. Разпитвам въодушевено местните хора за названията на красивите незнайни растения с вълшебни цветове и упойващи аромати. „Джазмали”, „Калгара” и „Мандара” – така звучат те на езика им телугу. В частните градини обезателно се среща каната (Canna indica) – цвете, познато и у нас. То има големи декоративни листа, които според древните митологическите традиции свързват с „дружбата с божествата”. Ефектните му цветове и красиви листа обикновено му отреждат място в центъра на цветните

композиции. Очите ми не могат да се наситят на багрите, на странните непознати цветя и причудливи дървета.
Слънцето бавно се търкулва зад хълм със статуя на Шива. Лъчите му се разливат в бакърени оттенъци в малка градина с палми. И тази гледка се превръща в картина, която ще съзерцавам, когато съм далеч от тук.
* Сай Баба е все още жив, когато е писана статията
*сари – традиционна женска индийска дреха
*ашрам – духовно общежитие, манастир или жилище на духовен учител, където той проповядва идеите си
*гопурама – голяма порта с богато декорирана кула